ΘΑΣΟΣ / Thassos

Красива природа, приказни плажове, кристално чисти сини води и райски заливи, незабравими пейзажи, богата история, съхранени гръцки традиции, гостоприемство… всичко това е о. Тасос, сътворен като с вълшебна пръчица в прегръдката на Егейско море.

Дългоочакваната семейна почивка в края на лятото си заслужаваше всяка минута. Заредена с очаквания за вълнуваща среща с новата дестинация, бях начертала план всеки ден каква забележителност и място да посетим, съобразявайки се с факта, че децата предпочитат морския бряг и басейна.

Доста време отлагахме пътуването до Гърция поради редица причини. Тази година, по стечение на обстоятелствата, почивката се очертаваше да бъде в началото на месец Септември и това веднага ме насочи към търсене на възможности за ваканция в южната ни съседки. Критериите за избор на дестинации бяха: съчетание на море с планина, сравнително близко отстояние от София и спокойствие. Разглеждайки района на Северна Гърция, вниманието ми привлякоха вълнуващите описания и мнения на туристи за о. Тасос.

Само след няколко минути от потеглянето на ферибота от Керамоти (Κεραμωτή) пред нас се появиха гордо извисяващите се върхове на потънала сякаш в морето планина. Още от първия миг почувствах магическото му привличане и чувство на щастие. С наближаване на ферибота към брега все по-детайлно се очертаваха красивите златни пясъчни ивици, белите къщи и акостиралите фериботи на пристанище Лименас (Λιμένας), зелените борови гори и маслинови дървета. По време на краткото, около 40 минутно плаване компания ни правеха кръжащите волни чайки, свободно носещи се по въздушното течение.

Ferry boat Keramoti

Keramoti port

Ferry boat

Thassos

Пристигнахме в град Лименас, столицата на о. Тасос, но разглеждането й оставихме за следващия ден. Столицата носи също името Тасос, но е наречена Limenas Thassos (в превод – пристанището на Тасос) и за краткост е останало само името Лименас.

Бяхме резервирали хотел в Скала Принос (Σκάλα Πρίνου), малко градче на северозападния бряг на 17 км. от Лименас. В Скала Принос се намира второто пристанище на острова и свързва градовете Кавала (Kαβάλα) с Неа Перамос (N. Πέραμος).

Skala Prinou

Градчето е уютно и спокойно, обградено от дълги пясъчни плажове. Водите им са плитки, спокойни и чисти, с тюркоазен цвят. Два от плажовете са наградени със син флаг. Местоположението на Скала Принос предоставя привилегията на своите гости да наблюдават зашеметяващи залези. Не пропускахме да се насладим всяка вечер на незабравимите гледки на залязващото слънце на фона на спокойната морска шир. Вълшебно!

Направихме пълна обиколка на острова, която е около 100 км. Отправна точка ни беше Скала Принос и поехме в посока обратна на часовниковата стрелка към втория по големина град Лименария (Λιμενάρια).

Добре направения асфалтов път минава през крайбрежни низини, заети от маслинови градини, изкачва стръмни склонове с красиви борови гори, скалисти, бели мраморни зъбери, райски заливи, малки закътани златни плажове, китни селца с каменна архитектура и малки градчета с модерен облик.

Първата цел на обиколката ни беше природният феномен Гьола (Γκιόλα) – естествена морска лагуна, издълбана в скалите от непрекъснато разбиващите се морски вълни. Размерите му са приблизително 20х15 метра и е ограден терасовидно от бели скали, достатъчно полегато разположени, за да се ходи лесно по тях.

Гьолът се намира в близост до село Астрис (Αοτρίς), като от главния път има отбивка, която поема по черен път около 2-3 км. Пътят води до обособен между дърветата паркинг, от който може да се вземе шатъл, тъй като пътят нагоре е малко по-стръмен. Ние успяхме без проблем да стигнем с колата до най-горния паркинг на местността, от където се продължава пеша. От там надолу към морето, табели със син надпис Giola, водят до самото място.

Giola

Тук малки и големи се наслаждават на екстремни скокове от скалите; други са публика, ръкопляскаща на смелчагите. Естествено, от нашия отбор, Мишето не устоя на изкушението и направи няколко скока.

От Гьола продължихме към Манастира „Св. Архангел Михаил“.

Манастирът е разположен на живописно място върху огромна скала, надвиснал на стотици метри над морето между селата Астрис и Алики (Aλυκές). Намира се на самия път и няма как да се подмине. Това е женски манастир и от векове мястото за поклонение е метох на светата обител Филотей от Света гора. Стриктно се спазват изискванията за облеклото на посетителите на манастира. За по-лятно облечените туристи още на входа любезно се предоставят дълги панталони за мъжете, дълги поли и наметала за жените. В манастира се съхранява голяма колекция от религиозни предмети, създадени от монахините, реликви, както и Свещеният Гвоздей на Исус Христос (който се смята, че е пирон, забит в дясната ръка на Христос при разпятието му).

Съществуват редица легенди и разкази за чудотворната помощ и закрила на Архангел Михаил към вярващите и благодарността, вярата и любовта на хората към Архангела, описани в малка книжка с историята на манастира, която се предлага на няколко езика в магазинчето за сувенири.

Историята на манастира разказва, че св. Архангел Михаил се появил в неописуем блясък пред монаха Лука, който живял в усамотение в пещера над морето. Монахът се уплашил и започнал да се моли. За да го окуражи и убеди, че не е изкушаващо видение, Архангелът ударил с жезъл един камък и от сухия камък бликнала вода. Така Лука повярвал, че пред него се е явил Светията и построил малка църква в името на Архангел Михаил, където било Аязмото (светената вода). Точно под манастира, до морето има пещера със светена вода, която се посещава от вярващите за изцеление на телесни и духовни болести.

До Аязмото не можахме да стигнем, но си взехме от светената вода, която се дарява от манастира.

Смята се, че св. Архангел Михаил е закрилник на о. Тасос, както и на гръцките военновъздушни сили. Малката църква от 19 век, посветена на Архангелите, е място за поклонение на служителите на ВВС, където те оставят като дар кортици, саби и фуражки.

В нашето семейство също почитаме св. Архангел Михаил. Нашият син и моята баба носят името му.

Продължавайки обиколката на острова, минахме през старата му столица – Панагия (Παναγιά). Дори, преминавайки само през града, усетихме неговия дух – тесните улички и белосани къщи, покрити с каменни плочи вместо с керемиди. Спокойствие, уют, топлина, сякаш си се върнал назад във времето. Следващият път задължително ще отделим повече време на това прекрасно място.

Panagia

Следващата спирка от нашата обиколка беше фабриката за зехтин Olis, в столицата Лименас. По отбивка от главния път, указана с табела, само на няколко метра и заобиколена от маслинови горички се намира малка фабрика за зехтин и магазин с продукти от градините на о. Тасос, Халкидики, Каламата.

В столицата Лименас се разхождахме почти всяка вечер. Градът е най-оживения курорт на острова и вечер улиците са пълни с туристи. Тук има изобилие от рибни таверни, сувенирни магазини, археологически останки, атракции и забавления по главните улици в центъра.

В старата част на града улиците са малки и тесни, къщите бели и спретнати. Археологическите руини свидетелстват за значението, което е имал градът в древността. Посетихме древния площад и пазар – Агора и амфитеатъра, от който се открива величествена панорамна гледка към морето, града и пристанището.

Limenas

Агората някога е била търговски и културен център на град Лименас. Днес не е останало много, но ясно се виждат основите на сградите. Агората е била голяма правоъгълна зона, обградена със сгради от трите страни, като централната й част е обособена с колонади, статуи и олтари на боговете.

Ancient Agora, Thassos

Амфитеатърът на Тасос показва постиженията на древната архитектура и датира от пети век преди Христа (по други източници – III век пр. Хр.). Впечатляващи са размерите му – побирал е поне две хиляди зрители.

През І-ви век сл.н.е. театърът е ремонтиран от римляните, за да може да се използва за гладиаторски игри. В наши дни там всяко лято се играят представления – главно антични трагедии.

В момента античният амфитеатър се реконструира по европейски проект.

Остров Тасос се слави с многобройните си разнообразни, екзотичните плажове. Уникални заливи с пясъчни, скалисти или мраморни плажове. Някои от тях са подходящи за семейства, други допадат повече на сърфисти или гмуркачи. За всеки тип предпочитания. Но навсякъде крайбрежието е чисто, водата кристално бистра, синя и прозрачна и… липсват водорасли.

Един от най-известните и различни плажове на острова е т.нар. Marble beach (Мраморен плаж) – Saliara.

Плажът се намира само на 3-4 км от столицата, близо до комплекса Makryammos, от който има отбивка с дължина няколко километра по черен път, по-точно бял. Пътят е покрит с бял мраморен прах, който остава по колата и вече всеки знае къде сте ходили. Почти всички коли на острова изглеждат така.

Плажът е обсипан с бели мраморни камъчета, които на места са се превърнали в пясък, а на места са по-едри. Отблясъците на слънчевите лъчи в бялото морско дъно придават ярка тюркоазена синева на водата. Усещането е за тропически пейзаж.

Ако се продължи малко напред по „черния път“ се достига до втория мраморен плаж – Porto Vathy Marble Beach. До там не отидохме, но изкарахме един прекрасен ден на Салиара. На плажа има и бар (който се държи от българи) с освежаващи напитки, тостери, сандвичи и сладкиши.

Хотелът, в който се бяхме настанили в Скала Принос, разполага с частен плаж с фин златен пясък, кристална вода, плитко крайбрежие, сламени чадъри и перфектно обслужване. Страхотно място.

На края на Скала Принос се намира новосъздаденият по инициатива на местните производители на био зехтин, Музей на маслината и зехтина (Μουσείο Ελιάς και Ελαιολάδου). Експозицията включва различни съоръжения за производство на зехтин, използвани в миналото до наши дни, фотографска изложба на разнообразни видове маслини и зехтин, исторически факти за развитието на този занаят, а в кино залата се прожектира филм за технологията при производството на зехтин и неговите ползи за здравето на човека. В музея има шоурум и дегустационна зала, където се дава възможност да се опитат различните видове зехтин и да се закупят желаните продукти.

До музея има съвременна фабрика за производство на зехтин, който не е отворен за посещения.

„Изумруденият остров“, „Зеленият остров“, „Мраморният остров“, както и да го наречем о. Тасос е вълшебно място за спокойна и романтична почивка.

Горещо препоръчвам!