Париж и френска лучена супа

Париж – любов, романтика, история, вдъхновение, вкус. Френската столица е истински шедьовър. Разположен сред красивите природни пейзажи по долината на река Сена, градът представлява едно уникално съчетание от величествена архитектура, прекрасна природа, емблематична култура, финес, гурме кухня, висша мода… Не един и двама творци са възпели този град в своите произведения.

Когато посетих Париж за първи път не успях да усетя онази атмосфера и дух на Париж, с които се бях заредила като очакване. Споделяйки това с мой приятел, той ми каза: „Значи трябва да отидеш отново“! Случи се така, че имах възможността да се върна в Париж. Абстрахирайки се от бездомните хора (и най-вече деца) по улиците, преливащите от боклук кошове, неприятната миризма в зле поддържаното метро, неоправдано високите цени, видях Париж в друга светлина. Усмихнати хора, освободени от задръжки, пиейки кафе по всяко време в пълните малки, уютни кафенета, разположени по тротоарите в центъра на града. Динамиката и забързаното ежедневие някак си бяха изкусно вплетени в спокойствието, лъхащо от лицата на хората, наслада от живота, умение да се отдадеш на всяка минута, да изживееш всеки миг. На всяка крачка Париж е обсипан с внушителни паметници, велики произведения на изкуството и магически светлини. Своеобразен музей на открито.

При първото ни пътуване през 2014 г. посетихме емблематичните забележителности на Париж: Айфеловата кула, Нотър Дам (Парижката Света Богородица), Базиликата Sacré-Cœur и квартала Монмартър, Триумфалната арка, разходихме се по булевард Шанз Елизе, градините на Тюлери, площад Конкорд, пътувахме с корабче по Сена, видяхме Лувъра от вън.

Мястото, на което отидох отново, беше артистичният квартал на Париж – Монмартър. Невероятна атмосфера! Тесни калдъръмени улички, кокетни магазинчета за сувенири, малки художествени галерийки, уютни ресторантчета и кафенета със столчета, обърнати към улицата.

Монмартър е най-високото място в Париж, а на върха се издига бялата базилика „Свето сърце“ (Сакре Кьор). Тук гъмжи от туристи. По огромното стълбище и тревните площи пред базиликата бяха насядали хора, които си почиват и наслаждават на невероятната гледка, разкриваща очарованието на града. Група тийнейджъри свиреха на китара и пееха приглушено, без да обезпокояват никого.

Уморени от прекрасната разходка се насладихме на вкусната френска кухня в компанията на стари френски шансони, изпълнявани на живо. Несравнимо удоволствие за всички сетива.

Този път успяхме да разгледаме Лувъра, или по-скоро част от него. Необятна съкровищница от художествени и исторически реликви от цял свят. Тук се съхраняват творби, покриващи огромни географски и времеви пространства – от Западна Европа до Иран, Персия, Египет и Близкия изток; от античността до наши дни.

Грандиозната, величествена постройка е била кралски дворец на Филип II, който за времето си е нямал равен по размери и красота в цял свят. Общата му площ е около 60 600 кв. м и в него са изложени ценни екземпляри и цялостни колекции на изящното изкуство. Общо 750 000 картини, почти 35 000 предмети от праисторическата ера до 19 век.

В зала „Денон” на Лувъра се съхранява всеизвестната „Мона Лиза” на Леонардо да Винчи заедно с още безценни творби на италиански художници.

Впечатляващи са и разкошните апартаменти на Наполеон III.

Останаха още много места, които си заслужава да се видят в Париж.

Au revoir , Paris!

До следващата среща!

Френска лучена супа

Ето така изглежда френска лучена супа, приготвена от френски кулинар, която ни предложиха в ресторант Au Cadet de Gascogne в Монмартър.

… и моята импровизация! Много съм щастлива, че успях да си купя от Париж типичните купички за супата.

Необходими продукти:

500-600 гр. кромид лук

50 гр. масло (аз сложих равно количество масло и зехтин по 2-3 суп. лъж.)

100 мл сухо бяло вино

2 суп. лъж. брашно (не пълни)

Букет Гарни:

1-2 стръка мащерка /½ -1 ч.л. суха мащерка/

2-3 стръка магданоз

2 клонки риган /½ -1 ч.л. сух риган/

1 дафинов лист

Няколко иглички розмарин

1 – 1,200 л говежди, телешки или зеленчуков бульон

сол на вкус

100 г сирене ементал, грюер, кашкавал

Филийки от франзела, багета (друг хляб)

Начин на приготвяне:

Лукът се почиства и нарязва на тънки полумесеци. В съд с дебело дъно се загрява маслото и се добавя лукът, който е необходимо да се задуши на бавен огън, докато придобие хубав светъл карамелен цвят. Когато лукът се карамелизира се добавя брашното и се запържва за още 1-2 минути. Залива са с бялото вино и бульона, овкусява се със сол, черен пипер, останалите подправки и ври на тих огън около 40-60 минути. Препоръчително е бульонът да е домашно приготвен.

В оригиналната рецепта букетчето със свежи подправки се слага привързано с конец, за да пусне ароматите си и в последствие се изважда. Когато се използват фино стрити сухи подправки, се оставят в супата.

Франзелките се поръсват с настърганото сирене и се запичат в умерена фурна, докато се разтопи сиренето.

Супата може да се поднесе по два начина:

• Гарнирана с препечени филийки със сирене или кашкавал, които се поставят върху супата;
• Купичките със супата се запичат във фурната (на горен реотан или грил) с филия от франзелата и обилно поръсена с настъргано сирене/кашкавал.

Пожелавам ви да се докоснете до магията на Париж и ако не се влюбите в този град от първия път, просто отидете пак!