Каквото и да се каже за Фестивала на лалето в Истанбул ще бъде малко. Приказка от цветни композиции, вълшебни багри, пролетна магия… Истанбул през м. април е феерия от пищни картини, преливащи в цялата палитра от наситени и ярки до нежни и бледи краски на Нейно Величество Природата. В Турция има легенда, че на дъното на лалето е скрито щастието. Турците вярват, че видиш ли лале за първи път се влюбваш в него завинаги, както в красива жена.
Фестивалът на лалето се организира в Истанбул от 2006 г. Въпреки, че първата асоциация на лалето е с Нидерландия, то е един от символите на Истанбул и крие дълбоки корени в южната ни съседка. Историята на лалето датира от ХІ-ХІІ век и започва от Персия. Коренът на думата произхожда от персийски دلبند delband (“Turban”), т.е. тюрбан. Латинското име „tulipa“ идва от турската дума „tülbend“ – фин плат, с който се увива султанската чалма, наподобяваща цветето.
Преди 400 години османците са взели лалето от персите и са го култивирали. Лалето се превръща в истинска страст и истерия на знатните особи. Дворецът Топкапъ, в който живеели султаните имал обширна градина за опити и култивиране на цветя. Сюлейман Великолепни притежавал собствена опитна градина, до която достъп имал само той. По негово време луковици на лалета били пренесени в Холандия след което започва разпространението си по целия свят. Това станало благодарение старанията на Огир Гизелин дьо Бусбек, посланик на австрийския император Фердинанд в Османската империя, който проявил засилен интерес към това цвете. Лалето се е отглеждало от високопоставени особи и така става символ на богатство и знатност. Организирали се и различни празненства в чест на лалето. Френският крал Людовик ХVІІІ устройвал празници на лалето във Версай, на които най-знаменитите любители на цветя и градинари представяли своите постижения.
Манията по лалетата в Холандия достига своя връх, когато цената на 1 луковица „необикновено” лале достига много висока сума, а дори е била разменяна за каруца с два коня, земя, дори къща. Стигнало се до невероятни спекулации, подмолни борсови игри и се наложило правителството на Холандия да вземе сериозни общодържавни мерки. През април 1637 година е приет закон за твърди цени на луковиците, а всякакви други условия на сделки за луковиците на лалетата се признават за незаконни, а спекулацията се наказва със солидни наказания.
В периода на управление на Ахмед III лалетата заемат първо място сред отглежданите цветя в столицата на Турция. Този период от време е наричан „Епохата на лалетата“. Мотивът на лалетата е използван в османската култура в продължение на стотици години и до днес. Елементи на плочките в джамиите и дворците около града, в керамични и текстилни дизайни, улично обзавеждане и графити.
Типичното османско лале е червено с тънки и заострени като саби нагоре листенца.
Ежегодно в Истанбул се засаждат милиони луковици, за да избухне цялото им изобилие и прелест през пролетта. Най-подходящото време да се насладим на невероятния чар на градините от лалета е от средата на м. април до началото на май. Въпреки, че се засаждат различни сортове лалета, които цъфтят по-рано или по-късно, това е времето в което можем да ги видим в пълното им великолепие. За да видим това великолепие се върнахме отново след 10 дни. Първото ни пътуване беше 06-10.04., но тогава лалетата не бяха цъфнали, поради закъснялата пролет тази година.
Пролетта всеки парк в Истанбул е море от лалета. Най-голям и впечатляващ е Емирган парк (Emirgan Korusu). Спираща дъха гледка към Босфора, милиони лалета в красиви композиции, езера, водоскоци, водопади, цветни павилиони и други атракции. На площ от 452 000 m2 този оазис на красотата пленява още от входа. Откритата сцена в парка е място за концерти, демонстрации по традиционни турски изкуства, калиграфия, стъкларство, фотографски изложби. Добра идея е да се стигне до парка с ферибот. Корабчето се движи по разписание, таксува се с картата за градския транспорт и спира на определени спирки. Ние се качихме от спирка Eminӧnü 2 Iskelesi (Eminӧnü Square). Разходка по Босфора в комбинация с разходка в парка.
Гюлхане парк (Gülhane) – е част от кралските градини на двореца Топкапъ. Името на парка в превод от турски “gülhane” е “розова градина”. Освен палитрата от лалета през пролетно-летния сезон тук цъфтят множество розови храсти. Паркът се намира в сърцето на историческата част на Истанбул, квартал Султанахмет.
Площад Султанахмет – по време на фестивала площадът пред джамията Султанахмет се превръща в килим от лалета.
Други паркове, до които не стигнахме:
Гьозтепе парк (Göztepe) – също център на фестивала, но в азиатската част на Истанбул.
Бейкоз (Beykoz Korusu) – в азиатската част на града.
Йълдъз парк (Yildiz Park) – в близост до двореца Йълдъз.
No Comments