Лондон. Световна, космополитна столица. Град, в който толкова естествено съжителстват история, традиции, ценности, церемонии, динамика, бизнес, стар индустриален английски стил и модерна, иновативна архитектура, малки кокетни къщички и спиращи дъха високи, стъклени бизнес здания, в съчетание с обширни зелени площи. Традиции със стил и хай-тек.
Мечтала съм да видя легендите на Лондон – червените телефонни будки, черните таксита, двуетажните автобуси. Още на летището почувствах духа на Лондон, добре известен ми от учебниците по английски език.
В Лондон могат да се срещнат хора от цял свят. Официално населението му е около 7,5 милиона жители. Това е и един от най-скъпите градове, които съм посетила. Надминава Париж.
Посещението ни в Лондон беше съчетание от работа и удоволствие. От общо седем дни, успяхме да отделим само три за разходка, които са крайно недостатъчни, за да опознаете Лондон.
Много са историческите забележителности в столицата на Англия, които трябва да се видят, но някои са емблематични: Биг Бен (Big Ben), Площад Трафалгар (Trafalgar Square), Бъкингамският дворец (Buckingham Palace), Тауър Бридж (Tower Bridge), Кулата на Лондон (Tower Of London), Катедрала Св. Пол (St Paul’s Cathedral), Гринуич (Greenwich), както и голямото разнообразие от музеи.
Планът ни беше насочен към посещение на най-известните места в Лондон, пък другите оставихме за следващия път.
Лондон е град, който не е пожертвал зеленината си в името на иновациите и строителството. Напротив, тук има множество обширни паркове и открити места. Чисти и подържани паркове, ниско окосена трева, прецизно аранжирани цветни градини, криволичещи алеи, езерца с патици и лебеди, деца, хранещи катерички.
Определено Лондон ме впечатли!
Едно от нещата беше перфектно организираният транспорт и най-вече влакчетата с автоматично управление (Docklands Light Railway – DLR). DLR обслужва Източен и Югоизточен Лондон и има удобна връзка с метрото на няколко места. Малките влакчета пристигат на секундата и като осички потеглят след програмираното им време за престой.
Метрото е най-бързият начин на придвижване и в повечето случаи има удобна връзка с другите видове транспорт. Това е най-старото метро в света, а дълбочината на тунелите е от порядъка на 30-40 метра. Спирка „Ейнджъл” има най – дългия ескалатор, слизащ на цели 60 м под земята. Ежедневно се ползва от стотици хиляди хора, които в пиковите часове търпеливо чакат на опашка пред предпазните врати на пероните, за да се качат в метрото. Няма блъскане, тъпкане, викане, типични за нашите ширини…
Прочутите лондонски двуетажни червени автобуси също са добър начин на придвижване в града. Придават ярък цвят и създават типичната атмосфера на столицата.
Корабчетата по река Темза се използват не само за туристическа разходка, но и като средство за придвижване. Чудесен начин да се разгледат забележителностите на града.
За човек, който за първи път е в Лондон, английското „ляво движение“ е направо предизвикателство. Много е трудно да „превключиш“ и да се оглеждаш в правилната посока като пресичаш. Не случайно на всяка пешеходна пътека има изписани надписи „Look left” и “Look right”.
Но не само движението е „обърнато“. Дори хората, движейки се по стълби и тротоари се разминават в обратната посока. Входовете и изходите за метрото са разположени обратно. Голяма обърквация е в началото. Често се случва да си срещу движението и изведнъж пред теб да се окаже забързан лондончанин, на който се извиняваш, че си възпрепятствал нормалното му движение.
Изненадващо и нехарактерно, но Лондон ни посрещна със слънчево и топло време. Естествено, преваля за кратко, но като по поръчка в периода, когато бяхме ангажирани с работа.
Местата които успяхме да посетим са:
Биг Бен – с официалното название – Часовникова кула на Уестминстърския дворец, която е част от архитектурния комплекс на Уестминстърския дворец. Построена през 1858 година и е висока 61 м (без пилона), а часовникът се намира на 55 м над земята. При диаметър на циферблата 7 м и дължина на стрелките 2,7 и 4,2 м, часовникът дълго време е смятан за най-големия в света. В основата на всеки от четирите циферблата има надпис на латински: Domine salvam fac Reginam nostram Victoriam Primam, в превод „Боже, пази нашата кралица Виктория I!“.
Лондонското око (The London Eye) – невероятна атракция. Това е един от най-добрите начини градът да се разгледа всеобхватно от птичи поглед.
Не успяхме да се качим на огромното виенско колело, но остава в списъка за следващия път.
Кулата на Лондон – този паметник на културата е известен още като крепост на Нейно Величество Кралицата и Кралски дворец. Крепостта е разположена в централната част на града, на северния бряг на р. Темза. Кулата е най–старата сграда, която британското правителство използва.
Емблематичната за Лондон река Темза (с дължина 336 км) е белязана от множество мостове, които свързват двете части на града. Всеки си има свое име, а най-известният от тях е Тауър Бридж.
Тауър Бридж – мостът над Темза, станал символ на Лондон, се намира в близост до Лондонската кула, откъдето идва и неговото име. Мостът се състои от две кули, които са свързани с две хоризонтални пътеки. Подвижен е и двете крила могат да се повдигат до ъгъл от 83 градуса, за да преминават по-големи кораби. Сегашният му цвят датира от 1977 г., когато е боядисан в червено, бяло и синьо по случай юбилея на кралицата.
Лондон бридж – той е разположен малко по-на запад от Тауър Бридж, а до него и небезизвестният Милениум Бридж (Millenium Bridge). Последният е най-новия и модерен мост над Темза и първата изцяло пешеходна зона.
Катедралата Свети Павел (St. Paul’s Cathedral) – величествена катедрала с височина 111 м. Втори по големина християнски храм в света, след “Свети Петър” във Ватикана. Тя е един от най-интересните паметници на бароковата архитектура в британската столица. Олицетворение на духовния живот и културното наследство.
Площад Трафалгар – той увековечава битката при Трафалгар през 1805 г. – Британска морска победа в Наполеоновите войни.
Бъкингамският дворец – разположен между Грийн Парк, Хайд Парк и Сейнт Джеймс Парк, дворецът е официалната резиденция на британските монарси. Тук се съхраняват някои от най-големите съкровища на кралското семейство, включително картини и едни от най-добрите френски и английски мебели. Интересна атракция е церемонията по смяна на караула, всеки ден от 11,30 ч. през лятото и през два дни през зимата.
Гринуич – красив, живописен квартал на Лондон, чието крайбрежие е част от световното наследство на ЮНЕСКО. Преди години Гринуич е бил със статут на самостоятелен град, но след това се е превърнал в част от столицата на Великобритания. Гринуич е разположен на река Темза и дълго време е бил известен като морския вход на Лондон.
Тук се намира Кралската обсерватория през която преминава нулевият меридиан, според който се определя географската дължина. Това е и средният меридиан за нулевия часови пояс. За отбелязване мястото на „нулевия” меридиан, първоначално е направена месингова ивица в двора на обсерваторията, която днес е обновена и изработена от неръждаема стомана.
Този меридиан в момента не е валиден, а съвременният „Нулев меридиан“ е изместен за модерните справочни системи с цели 102,5 метра източно от астрономическия нулев меридиан на Гринуич. Средно световно време по Гринуич (GMT) се е прилагало до 1954 г.
Обсерваторията е открита през 1675 от крал Чарлз II. По това време кралят назначава като директор на обсерваторията Джон Фламстед. Той е живял тук цели 43 години в т.нар. Къща на Фламстед, превърната сега в Музей на часовниците. Къщата има форма на октагон (осмоъгълник) и на върха й има пилон с червена топка, която всеки ден точно в 12:00 ч. (в 13:00 ч. при лятно часово време) се вдига за една минута нагоре по пилона, оповестявайки „Световното пладне“.
Днес сградите на Гринуичката обсерватория са превърнати в Музей на астрономическите и навигационни инструменти и са част от Националния Британски морски музей.
„Къти Сарк“ е друга атракция в Гринуич. Това е единственият класически клипер (ветроходен кораб), оцелял до днес.
Опитахме и типичната британска кухня. Случайно, близо до хотела и изложбения център на Лондон – ExCeL London, открихме превъзходен ресторант със страхотно обслужване и изискано поднесена храна.
Черешката на тортата беше вечеря в един от италиански ресторанти на Джейми Оливър. Незабравимо преживяване! Но това е тема на отделен пост.
No Comments