Истанбул, Турция

Истанбул – космополитен, цветен, необятен, пленяващ. Истанбул е истинска палитра от багри, история, наслада за всички сетива, хаос и веща търговия. Истински спектакъл от контрасти. Непокътнати традиции и модернизъм, дълбока религия и бурен светски живот, Европа и Азия. С една дума – магия! Този град вероятно има с какво да те изненада всеки път. За три дни и половина успяхме да посетим само част от местата, които си бяхме набелязали, но се насладихме на прекрасни гледки, вкусни изкушения и незабравими преживявания. Градът на Босфора – завладяващ с всяка минута и на всяка крачка.

Истанбул е петият по големина град в света след Шанхай, Мумбай, Карачи и Делхи, с население от почти 13 млн. души, като към тази цифра са включени и предградията на града. Това е един от най-дългите градове в света: от запад на изток дължината му е 250 км. Столица на три велики империи и мегаполис на два континента.

Още с влизането в града (пътувахме с кола) човек се сблъсква с прословутото „турско“ шофиране и натоварения трафик. Вниманието ти трябва да е на 100 %, тъй като турците не подават мигачи при престрояване и сигнализират с клаксон за всичко, което първоначално е стресиращо. Пешеходците са също толкова недисциплинирани – притичват по всяко време, отвсякъде и навсякъде, независимо дали светофарът свети в червено или има пешеходна пътека. Е, много рядко се срещат и изключения (вероятно от туристи). Много странно, но никъде не видяхме пътно-транспортно произшествие. Явно са големи майстори на екстремното шофиране. Абстрахирайки се от трафика, веднага те завладява усещането за мегаполис. Новите квартали на града са добре подредени, застроени с модерни сгради, поддържани тревни площи и спортни площадки. Между жилищните, офис и търговските сгради са обособени красиви зелени терени, които създават усещане за „въздух“ и простор. Истанбул се слави с великолепните си паркове, а едно от любимите занимания на жителите на града е разходка и пикник сред природата в почивните дни.

Старият град е пълна противоположност. Наситен с история, култура и колорит. Истанбул пази история от най-могъщите световни империи – Римска, Византийска и Османска.

Топ забележителностите на Истанбул се намират в най-туристическата дестинация на града, квартала Еминьоню (Eminönü), част от района Фатих. Тук навремето е било сърцето на Константинопол.

Джамията Султан Ахмед (Sultanahmet Camii) (линк)

Джамията Султан Ахмед е по-известна като Синята Джамия заради облицовъчните плочки по стените отвътре, със синя украса. Вътрешността на джамията е облицована с повече от 20 000 ръчно изработени керамични плочки. Джамията е построена по заповед на младия владетел на османците, султан Ахмет, който се стремял да възвърне силата и величието на своята Империя след смъртта на Сюлейман Велики и загубите на турските войски в поредицата от военни действия по това време. С построяването на джамията владетелят насочил молитвите си към Всевишния с надеждата, че ще спечели благоволението на Аллах. Той заповядал да се построи истинско произведение на изкуството. Джамията била построена със собствените средства на младия султан и с шест минарета. Османската архитектура по това време спазва изискването в религиозните сгради да няма повече от четири минарета. Според легендата шестте минарета били построени в следствие на недоразумение. Султан Ахмед I пожелал минаретата да бъдат направени от злато. На турски злато се произнася „алтън“. Архитектът обаче разбрал погрешно думата като „алтъ“, което означава „шест“. Издигнал шест минарета, вместо общоприетите четири. Друга легенда гласи, че султанът стриктно наблюдавал построяването на своето вдъхновение, посещавайки всеки петък строежа. Изключена била възможността за грешка. Владетелят искал да построи структура, която да надмине по величие и мащаб всички известни джамии и затова решил да се отклони от канона. Джамията Султан Ахмет е строена седем години. Дизайнът започва през 1609 г., а джамията отваря врати за вярващи през 1616 г. Новопостроената джамия е наистина впечатляващ архитектурен шедьовър. Главната зала е с площ от 2646 квадратни метра и може едновременно да побере 35 хиляди души.

Другата джамия с шест минарета е Сабандъъ Меркез в Адана, а единствената джамия със седем минарета се намира в свещения за мюсюлманите град Мека.

Света София Sophia (Aya Sofya) (линк)

Храмът „Света София“ или „Църква на светата Премъдрост Божия“ е разположена срещу джамията Султан Ахмед. Хилядолетия тя е била най-голямото затворено пространство в света, пример за величествената византийска архитектура. Храмът е издигнат през 360 г. като катедрален храм на Константинополската патриаршия. По-късно тя е построена отново през 532 – 537 г. при император Юстиниан I след като е била разрушавана два пъти. След падането на Константинопол под османска власт през 15 век „Света София“ е превърната в джамия. През 1935 година Мустафа Кемал Ататюрк, основателят на модерна Турция, я обявява за музей. Днес „Света София“ е един от символите на Истанбул. Включена е в Списъка с обектите от световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Важно е да се знае, че при посещение на двете джамии – Света София и Синята джамия, жените влизат с покрита глава. Ако не си носите шал, то на място може да си вземете и да го върнете след това или да си закупите.

Площадът „Хиподрум“

Намира се пред Синята Джамия. След завладяването на Константинопол това място се е използвало за конни надбягвания. Тук величествено се издигат Египетският обелиск, Змиевидната колона, Колоната на Константин и Фонтанът на Вилхелм ІІ, известен още като „немският фонтан“.

Египетският обелиск или Обелискът на Теодосий е един от най-старите паметници, които се намират не само на този площад, но и в целия Истанбул. Обелискът е на около три и половина хиляди години и възрастта му датира от около XVI век пр.н.е.. Издигнат е от Фараон ІІІ в чест на победата в Месопотамия. Според историците, първоначално обелискът тежал 400 тона и имал височина около 32,5 м. През 390 г. Византийският император Теодосий І заповядва Обелискът да бъде пренесен от Египетския храм на Аполон (гр. Карнак, обл. Луксор). За да се транспортира от Египет до Константинопол трябвало да бъде нарязан на две части. Долната част на обелиска обаче е загубена по пътя. Днес има няколко копия на този архитектурен паметник, разположени в Египет и в най-големите градове в Европа. Обелискът е изписан с египетски йероглифи, които изобразяват героични подвизи по времето на управление на фараона Тутмос III и победата над Митани, по бреговете на река Ефрат в Месопотамия около 1450 г.пр. н. е.

В центъра на Хиподрума се намира и Обелискът на Константин, наречен още Плетена или Зидана каменна колона. Построена е през Х в. по заповед на император Константин Порфироген в чест на дядо му Василий І. Висок е 32 м. Оригиналните медни покрития са били снети при латинско нашествие (ХІІІ в.) и превърнати в монети. Обелискът е изобразен върху банкнотите от 500 турски лири, които са в обръщение в периода 1953–1976 година.

Фонтанът на Вилхелм ІІ, известен още като „немският фонтан“ е построен през 1898 г. По време на второто си пътешествие в Изтока, немският император Вилхелм ІІ е останал силно впечатлен от гостоприемството на Истанбул. Когато се завърнал в родината си той изготвил проект на изящен фонтан и го подарил на Истанбул.

Кулата Галата (Galata Kulesi) (линк)

Галата разкрива невероятна гледка към стария Истанбул и Босфора. Особено красиво е вечер, когато разноцветните светлини изпъстрят вечерния пейзаж. Кулата е разположена в близост до площад „Таксим“, в едноименния квартал. Построена е през 1348 г. от т.нар. генуезци (Genoese), които по това време владеели византийските райони и е носела наименованието “Кулата на Исус“. Диаметърът ѝ е 17 метра, а височината – 67 метра, на 9 етажа. Тази величествено издигаща се каменна постройка привлича внимание от почти всички точки на града. Кулата е изпълнявала различни функции във времето – на склад, затвор, морски фар и пожарна кула. През 18 век авантюристът Хазарфен Ахмед Челеби направил изпитание на своето изобретение за полет с изкуствени криле, като полетял от върха на Галата до противоположната на азиатска страна – Юскудар в Истанбул и така станал първия човек, извършил полет след митичния Икар.

Дворецът Долмабахче (Dolmabahçe Sarayı) (линк)

Истанбул е богат на пищни впечатляващи палати (линк). Най-големият е дворецът Долмабахче. Намира се в квартал Бешикташ, на брега на Босфора, в европейската част на Истанбул. Великолепие от злато и кристал, в съчетание на стил рококо, барок, неокласика и ориенталска традиция. Стойността на двореца възлиза на около 35 тона злато. Разполага с 285 стаи, 44 зали, 6 бани (хамам) и 68 тоалетни, на площ от 45 000 кв.м. Неговото изграждане е дело на султан Абдул Меджид, който поръчал дворец в европейски стил. Султанът искал разкош, с какъвто можели да се похвалят европейските кралски дворове. Този интериор не съществувал в двореца Топкапъ, в който живеел султанът. Дворецът Долмабахче се издигнал на мястото на съществуващия по-ранен дворец Бешикташ. Долмабахче е разделен на три части – мъжка, наричана селямлък, женска – харем и официалната церемониална част.

В периода от 1856 до 1922 г. Османската империя се е управлявала именно от този дворец. Шест султана са обитавали двореца до отмяната на халифата през 1924 г. Последният султан, който живее в Долмабахче, е Халиф Абдулмеджид Ефенди. След това сградата е използвана от Мустафа Кемал Ататюрк като президентска резиденция. Твърди се, че автентичността на интериора е почти 100 % запазена.

Площад „Таксим“ и червения ретро трамвай

На площад Таксим се провеждат най-мащабните събития на открито. Той е сцена на големи фестивали и паради, новогодишни чествания и държавни празници, политически протести и демонстрации.

В чест на петата година от обявяването на Турската Република през 1923 г. е издигнат Паметникът на Републиката, Cumhuriyet Anıtı – монумент с особено значение в съвременната турска история. От този момент Турция поема по пътя на демократичното развитие като светска страна.

От площада започва известния бул. „Истиклал“. Подобно на бул. „Витоша“ в София улицата е пешеходна зона с множество магазини, кафенета и ресторанти. Единственото превозно средство е трамваят на Носталгията – червеният ретро трамвай.

Аквариум „Тюркуазу“ или както е наричан Istanbul Sea Life и МОЛ „Форум“ – Истанбул (линк)

В Истанбул има 92 мола простиращи се на площ от 3,2 милиона кв.м. Най-големият търговски център в Европа е „Форум Истанбул“. Той заема площ от 495 хил. кв. метра и дава работа на 6 хил. души. В търговския комплекс е изграден голям аквариум, в който могат да се видят близо 10 000 морски вида, най-големият е Европа джурасик ленд, както и музей на ледените фигури.

Истанбул Аквариум (Istanbul Akvaryum) (линк)

Още един впечатляващ аквариум в Истанбул. Намира се в квартал Флория, на югозападния бряг на Истанбул, на 5 км от международно летище Ататюрк. Аквариумът следва шестнадесет географски тематични зони, започващи от Черно море към Тихия океан, както и една тропическа гора. Всички живи същества в аквариума живеят в естествената среда на тяхното местообитание. Посетихме този аквариум специално, за да видим пингвините.

Разходка по Босфора

И докато сме на морска тема няма как да пропуснем разходка с корабче по Босфора. Едно невероятно преживяване.

Разходката по бреговете на турския мегаполис дава друг поглед на някои от забележителностите в Истанбул:

Дворецът Долмабахче от водата изглежда впечатляващо.

Çırağan Palace – дворец, построен от Султан Абдулазиз, който сега е луксозен пет звезден хотел от веригата Kempinski Hotels. Името „çırağan“ е от персийския „čerâğ“, което означава факел. Районът, в който се намира дворецът, се нарича Çırağan заради известните османски партита, които са се провеждали с факли в градините с лалета.

Момината кула (Kız Kulesi) се издига на малък остров в Азиатската част, но буквално е на самата граница между Европа и Азия.

Двата моста, съединяващи европейската и азиатската част на Истанбул.

Мостът „Фатих Султан Мехмед“, Fatih Sultan Mehmet (Bosphorus II) Bridge. Вторият висящ мост през Босфорския пролив.

Истанбул Модерн

Истанбул Модерн е истанбулският музей за модерно изкуство. В момента експозицията е преместена от локацията си на брега на квартал Каракьой за реновиране от световноизвестния архитект Рендзо Пиано. Планирано е тази година музеят да се завърне с изложбени зали за изобразително изкуство и фотография, кино, библиотека и дизайнерски магазин. Тук се простира и обновената пристанищна зона Галатапорт с прекрасна пешеходна алея край Босфора, изискани ресторанти, барове и маркови магазини. Много приятно място за разходка и романтична вечеря.

Кулинарните изкушения на Истанбул

Много добро попадение имахме при избора на хотел в района на квартал Karaköy, Beyoglu. Мога да го оприлича с Капана в Пловдив. Малки улички с уютни ресторантчета, арт-магазини, кокетни кафенета и сладкарници. В почивните дни тук младите хора се събират и забавляват. Турската кухня е невероятно вкусна, цветна и богата, като самия Истанбул. Насладата за сетивата преминава от уникалната улична храна до изисканите блюда в модерните турски ресторанти. Изобилие от пресни плодове и зеленчуци, дъхави подправки, морски дарове, сладкарски изкушения и какво ли още не.

Голям пропуск ще е ако не опитате уличната храна. Моят фаворит е риба в хлебче (Balik Ekmek). Приготвя се от прясна риба на дървени въглища, гарнирана със крехка и свежа салата, подправена със семена от нар, поднесена като дюнер в тънка питка. На някои места я приготвят и в парче топъл хляб.

Ароматът на сусамов геврек (Simit) завладява от всички посоки. Парещите гевреци са хрупкави и току-що извадени от фурната.

Турският сладолед (dondurma) е с плътен и наситен вкус. Прилича на локум – лепкав и еластичен. По главните улици на града покупката на сладолед от улична количка си е истинско преживяване, съпроводено от атрактивно шеговито шоу.

Баклава, кюнефе, кадаиф, казан диби…

В Истанбул отпразнувахме рождения ден на моята дъщеря. Подготвихме ѝ изненада с торта от сладкарница Mado.

За специалния повод на нашето семейство Теди направи резервация в един от известните ресторанти NusrEt. Историята на създателя на тази верига ресторанти, развита в 7 страни по света, шеф Нусрет е наистина вдъхновяваща.  

Собственикът на веригата ресторанти Нусрет Гьокче (Nusret Gökçe) е роден в малко турско градче през 1983 г. Още от детска възраст, едва 13 годишен, започва работа при местен месар като чирак и напуска училище в 6-ти клас. По-късно продължава своето развитие в Буенос Айрес, където се учи от едни от най-добрите готвачи на стек. Отваря първия си ресторант в Истанбул през 2010 г. Ресторантът е малък, но с отличителен стил на готвене. Един от посетителите толкова се впечатлява от отношението, добрата работа и ентусиазъм към приготвянето на месо, че решава да инвестира в развитието на бизнеса. Типичният за младите хора подход за популяризиране, чрез дигиталните медии, носи неимоверен успех на Нусрет. Той става известен със свой клип, в който представя атрактивно сервиране на стек със специфичен жест за поръсването му със сол. В рамките на 48 часа видеото е гледано 2,4 милиона пъти. Нусрет има повече от 20 милиона последователи в Instagram. Прякорът Salt Bae и едноименния хаштаг го правят истинска звезда в социалните мрежи. #saltbae има почти 470 хиляди поста. Следват снимки със световни знаменитости като Дейвид Бекъм, Пи Диди, DJ Калед, Дрейк, Наоми Кембъл, Роман Абрамович и Леонардо ди Каприо, които правят популярността му още по-голяма. Така след откриването на първия си ресторант в Истанбул, веригата ресторанти NusrEt наброява 21 заведения в различни дестинации по целия свят – Турция – 9; Саудитска Арабия – 1; Гърция – 1; Англия – 1; ОАЕ – 2; САЩ – 6 и Катар -1. Днес NusrEt и Saltbae Burger (специално за бургери) са общо 28 ресторанта.

Спектакъл в чиния. Заслужава си!

Какво не успяхме да посетим

Дворецът Топкапъ

Йеребатан – Цистерната на базиликата

Пеещите фонтани – WATERGARDEN İSTANBUL

Миниатюрк парк

Желязната църква „Свети Стефан“

Капалъ Чарши

Египетския пазар

Принцовите острови (Adalar)

Крепостта Йедикуле (Йедикуле Хисари)

И още много, много интересни места в Истанбул, но … следващия път!