Тази година лятната ни семейна ваканция беше с дъх на екзотика. Тунис – перла в короната на Северна Африка. Интересен, различен, незабравим. Страна на контрастите и дълбоките изживявания.
Това наше пътуване беше изтъкано от богата комбинация от впечатления, емоции и преживявания.
Тунис е подходяща дестинация, която съчетава релаксираща почивка на златните тунизийски плажове, среща с древни исторически местности, неземни пейзажи, палитра от цветове и вкусове. Пътувайки от север на юг, човек може да се удиви на променящите се картини. От зелени лозови и овощни градини, преминавайки през необятни насаждения от маслинови дръвчета, потъвайки в безпощадния безкрай на суровата пустиня, прегърнала близо една трета от територията на страната. Впечатляващи са прекрасните оазиси с финикови палми, отглеждани с много труд и отдаденост от местното население, пресъхналите солени езера, придаващи лунен пейзаж на тази част от пустинята. Тук са вплетени отпечатъците на всички народи, живяли по бреговете на Средиземно море от древни времена до днес – бербери, финикийци, римляни, варвари, византийци, араби, маври от Андалусия, турци, французи.
Тунис се смята за една от най-прогресивните ислямски държави по отношение правата на жените. Тя е първата ислямска държава, в която се забранява многоженството и жените имат почти равни права с мъжете. Това е единствената страна в света, която има министерство на жената и семейството. Интересен е фактът, че никой не може да спира кола, ако тя е шофирана от жена.
Няколко са нещата, за които всеки екскурзовод информира туристите при пристигането им в Тунис:
- Водата от чешмата не е годна за пиене. Тя е солена, особено в южната част на страната. Консумира се само бутилирана вода.
- Местната валута е забранена за износ от страната. Дори няколко монети, намерени в багажа, биха създали неприятни емоции за пътуващите. Навсякъде може да се обмени валута (евро и долари) в тунизийски динари. Приемат се и разплащания в долари или евро.
- Бакшишите са нещо обичайно и са част от тунизийската култура на обслужване. Заплатите са доста ниски и много от хората работят сезонно. Това е начин да изкарат допълнителни доходи.
- Пазаренето при пазаруване е част от арабската култура, но има и магазини с фиксирани цени.
- Шофирането е изключително опасно занимание, без всякакви правила и толерантност. Пресичането на улицата тук (независимо дали сте на пешеходна пътека или не) е като „руска рулетка“. Трябва да имаш очи навсякъде.
Първото нещо, с което един европеец се сблъсква, е боклукът, разпилян навсякъде. Тунизийците притежават особен манталитет в това отношение.
Домовете си поддържат чисти и самите те имат добра хигиена, но боклукът пред вратите не им прави впечатление. Навсякъде могат да се видят строителни и битови отпадъци, особено около пътищата. Според местните отговорност на държавата е да се погрижи за почистването. Интересен факт е, че настоящата кметица на столицата, град Тунис, се е зарекла, че няма да харчи пари за почистване, докато не се промени мисленето на хората. В някои от новите и по-скъпи квартали на столицата, картината изглежда по различен начин. Там е чисто и се поддържат зелени пространства. В големите крайбрежни курорти, в хотелите и туристическите места, също е чисто и поддържано.
Плажната ивица на Тунис е около 1200 км и навсякъде покрита с фин златен пясък. Водата е прозрачна и синя (в началото на м. септември нямаше водорасли и медузи). Плажуването тук е истинско удоволствие. Вместо царевица, на плажа можеш да си купиш сочен и сладък плод от кактус от минаващите търговци с големи кошници, да се разходиш с камила или да се насладиш на морето отвисоко с парасейлинг.
Курортът, в който отседнахме, носи красивото име Ясмин Хаммамет (Yasmin Hammamet), идващо от дъхавите жасминови храсти в градчето. Жасминът се дарява за обич. Традиция е мъжете да закичват зад ухото си букетче от жасмин. Ако е зад дясното – е женен, ако е зад лявото – търси си булка. На жените се подарява наниз от жасмин. Омайният му аромат се носи от грижовно подредените букетчета в плоските кошници върху главите на уличните цветари.
Хотелът ни се намира в Новата Медина, която представлява градче с малки улички, магазинчета, кафета и ресторантчета. Всеки град си има своята Медина – стар град с лабиринт от тесни улички. Навремето това са били местата за пазар, където на първия етаж са били разположени търговските помещения, а над тях – жилищата.
Рисунките по стените на Медината създават невероятна атмосфера на малките калдъръмени улички.
Плажът в Хаммамет е прекрасен. Златен, ситен пясък и чиста вода.
Богатата древна история на Тунис започва от легендарния Картаген.
Картаген – един от най-великите антични градове. Неговата мощ се е простирала върху голямата част от днешна Испания, Балереалските острови, Корсика, Сардиния, Сицилия, териториите на днешните Мароко, Алжир, Тунис и по-голямата част от крайбрежието на днешна Сицилия. Влиянието му се разпростира още по-надалеч. Развитият флот дава възможност на картагенските търговци да търсят нови пазари далеч, достигайки до Британия, някои обикалят Африка и дори, според някои малко известни теории, успяват да прекосят Атлантика и да достигнат до бреговете на Бразилия.
Картаген става най-богатия град в Средиземноморието. Аристократите живеят в огромни дворци. Търговците също имат богати имения. Поредица от военни конфликти с Рим, известни като Пунически войни, водят до разрушаването на Картаген.
По-късно Юлий Цезар планира отново да възроди Картаген. По това време се разпространява и християнството. Набезите на вандалите отново разрушават Картаген, а по време на Византийската империя той отново процъфтява.
Така съдбата на Картаген преминава през поредица от възходи и падения до края на 7-ми век при арабската експанзия в Северна Африка. Градът е превзет. Близо до него се издига нов център на влияние и търговия – град Тунис. Основният противник на Древен Рим, Картаген, потъва в руини.
Днес много малка част от великия Картаген е запазена. Вероятно под зданията на днешната столица Тунис ще останат завинаги руините от някогашната могъща Картагенска империя.
Точно на морския град са руините на термите на Антоний Пий от 146-162 г., простиращи се на площ от 1,8 хектара. Тези бани са били предназначени за елита на римската провинция, от терасите на които се е откривала живописна гледка към морето.
Съвсем близо до Картаген се намира прекрасното синьо-бяло бижу на Тунис – крайморското градче Сиди Бу Саид (Sidi Bou Said). Наричан още „тунизийския Санторини“ или „Монмартър“, градчето пленява с белосаните куполни къщи със сини прозорци и порти, обгърнати в обилно цъфтящи бугенвилии. Тук са живяли много хора на изкуството – художници, поети, творци. Градът носи името на своя основател Абу Саид ал Беджи, който, впечатлен от красотата на мястото, решава да построи селище. Благодарение на разпореждане на държавата през 1915 г. всички новопостроени къщи са били проектирани и построени в един и същи архитектурен стил – с бели стени и сини прозорци. Така оригиналният вид на това живописно селище се запазва.
Столицата на африканската държава, едноименният град Тунис, е разположен на брега на Туниското езеро, свързано с канал със Залива на Тунис на Средиземно море. Това е основния метрополитен център на страната.
Сърцето на града е Медината. Тя е част от световното наследство на ЮНЕСКО от 1979 г., отличаваща се с това, че е най-добре запазената урбанизирана територия в арабския свят.
На изток се простира модерната част на града със своята централна улица, авеню „Хабиб Бургуиба“, проектирано от французите като копие на парижкото „Шанз-Елизе“с кафенетата, големите хотели, операта и обществени сгради.
Следва Част 2: Пясъците на Сахара
No Comments