Ефес

Тази година решихме да си направим далечна зимна разходка и да посрещнем Новата 2016 година в Кушадасъ. Не бяхме ходили на почивка в Турция до този момент. Останахме впечатлени и доволни от условията, организацията, гостоприемството и, не на последно място, съотношението цена – обслужване. Наистина знаят как да ти „вземат парите“ и да се върнеш отново. Освен пълния релакс в басейните и спа центъра на хотела, програмата ни включваше посещение на забележителностите в района – древния град Ефес и къщата на Дева Мария.

Древният град Ефес се намира само на 15 мин. (около 19 км) от Кушадасъ и на около 50 км южно от Измир, недалеч от турския бряг на Егейско море. В античните времена Ефес е бил един от най-важните древно-гръцки градове в Мала Азия и се е намирал на самия бряг на морето. Някога Ефес имал 250 хиляди души население и е бил голямо егейско пристанище. В него се е намирало едно от седемте чудеса на древния свят – храмът на Артемида. Градът западнал след като реката, минаваща край него, запълнила с наноси пристанището и той се оказал на няколко километра от брега.

За да посетим световно известните забележителности в района, избрахме да се включим в организираната програма на тур оператора в хотела. Срещу сумата от 42 евро на човек получихме транспорт, входни такси, туристически гид, изчерпателна информация за историята на района и посещение на фабрика за локум и други турски деликатеси с дискаунт в цената на покупките. Екскурзоводът (българин с турски произход, владеещ няколко езика) през цялото време ни разказваше с подробности исторически факти и събития за местността. По пътя към Ефес, слушайки историята, предадена като увлекателна приказка, се наслаждавахме на прекрасната гледка край морския бряг, невероятно красивите заливи, маслинени и мандаринови горички. Декемврийското слънце щедро огряваше от рано сутринта и въпреки, че не успяваше да прикрие студенината на зимата, караше всичко да изглежда по-красиво. Сякаш наистина се пренесохме много години назад във времето, в древния период на велики личности, разхождайки се по обширните бели мраморни булеварди на града.

Ефес е известен още през второто хилядолетие пр.н.е. и е идентичен с Апаса – важен център на хетите и микенската култура. Около X в. пр.н.е. започва заселването на йонийски гърци. Някога тук са идвали Цезар, Марк Антоний, Клеопатра и Тиберий. Тук е роден Хераклит, тук живее известно време и Омир. Оттук тръгва и славата на Херострат – същият, който подпалил храма на Артемида, просто така, за да се говори за него.

Твърди се, че само десет процента от древния град е открит, а останалото е още под земята. Градът е под защитата на ЮНЕСКО и разкопките по него продължават.

Едни от най-известните забележителности на града са: стълбовете на Херакъл, който на дясната колона държи кожата на лъва, а на лявата – главата му, след победата над дивия звяр; Библиотеката на Целз – от 125 г. сл. Хр, близо до центъра на Ефес; храмът на Адриан; Големият амфитеатър с капацитет от 44 000 души, считан за най – големия театър в древността; баните на Сколастика; Голямата агора – търговската част на града, където се помещавали и повечето магазини, отрупани със стоки от цял свят; фонтана и гробницата на Полио и други.

Храмът на Артемида

Забележително е как камъните в арките се държат едни за друг без никакъв материал, който да ги споява, благодарение единствено на точната архитектура и прецизните изчисления. Тези каменни творения остават почти непокътнати дори и след последното голямо земетресение в Турция.

Леко уморени, преливащи от емоции, след близо 4 часова разходка из каменната история на древността, се отправихме към къщата на Дева Мария.

Поехме по стръмен, криволичещ, тесен път до върха на планина Коресос (на турски: Bulbuldag – Планината на славеите). Там, сред зеленина и примиренческо спокойствие, се намира Домът на Дева Мария. В християнските писания се предполага, че след Христовото разпятие светата Дева Мария напуска Йерусалим заедно със Светия Апостол Йоан, който я е скрил от хорските очи в Ефес. Тя е живяла в тази къща до края на живота си.

Днес домът на Дева Мария е място за поклонничество не само на християните, но и на мюсюлманите. Откакто домът е открит са запомнени много случаи на изцеляване на болни, които са дошли тук на поклонение.

Малката къща, сгушена под скалите, беше украсена грижливо с Коледна украса, светлинки, големи саксии с красиви алени Коледни звезди.

На изхода има един извор, чиято вода излиза от три чучура и се твърди, че има лечебни свойства. Затова и хората са й дали името “Водата на Дева Мария”. Тук можете да си налеете светена вода, както и да напишете пожелание на къс хартия и да го поставите на стената на желанията. Според поверието пожеланото се сбъдва до девет месеца.

Ние подготвихме своите желания предварително, всяко от които е много лично и поради това ще си позволя да не ги споделя… За спомен, от магазинчетата със сувенири си закупихме икона на Светата майка. Предлагат се както източноправославни, така и католически икони.

На връщане посетихме фабрика Artemis – за турски локум . Дегустирахме десетки видове локум и халва. Изборът беше много труден.

Не пропуснах да се снабдя с подправки.