Слънчево начало на Новата 2022 г. в Сиде, Турция

януари 7, 2022

Прекрасно е да започнеш новата година със слънчев ден, на брега на морето, в прегръдката на спокойствие и блаженство! Нека годината бъде изпълнена с вълшебни преживявания, приказни пътешествия, споделени мигове с хората, които обичаме и красиви спомени! Добрите спомени са безценно богатство, което трябва да обогатяваме непрекъснато. Те влияят на нашите надежди и създават смисъл в моментите на щастие, обич, наслада. Пъстрата палитра на нашия живот.

С впечатляваща разходка до красивия старинен град в Южна Турция – Сиде слагаме начало на колекцията от вълнуващи спомени за тази година. Пожелавам си повече щастливи спомени!

Сиде е живописно морско градче, разположено в Южна Турция, в близост до град Анталия. Тук осезателно се усеща атмосферата на Древна Гърция и Римската империя.

Сиде е един от най-важните градове в областта Памфилия (на гръцки: Παμφυλία, древна област в плодородна низина на южния бряг на Мала Азия). Той е основан от западната страна на близката река Мелас (днес Манавгат) и бързо придобива значимост, поради благоприятното си положение като пристанищен град. Още повече, някои надписи, изложени в музея на Сиде, доказват наличието на местен език „Sidetan“. Това бил езикът на лувийците (Luwians), които населявали югозападна Анатолия през Бронзовата епоха. Самата дума „Side“ означавала „нар“. В града са секли и собствени монети с лика на богинята Нике с лавров венец на главата. Сиде влиза под персийско управление с останалата част от Анадола през VI в. пр.н.е. По-късно градът е превзет от Александър Велики. Управляван от последователите на Александър Велики, градът пада под властта на Птолемеите, а по-късно и на Селевкидите. С упадъка на управлението на селевкидите в Средиземноморието Сиде възвръща свободата си, но отваря пристанището си за пиратство, което от своя страна го прави богат. Градът пада под римско владичество през 67 г. пр. н.е. от великия генерал Помпей, който идва тук, за да се справи с пиратството. По време на римското управление Сиде е в своя разцвет, когато става и столица на региона. Той е основен център на търговията и развлеченията. В периода на римското владичество като пристанище градът има космополитно население. Освен езичниците с техните различни религии, тук са живели евреи и ранни християни. Вероятно и Свети Павел е посетил града по време на своите пътувания. От 7-ми век сл. Хр. поради арабските набези, оказващи влияние върху средиземноморската търговия, градът започва да губи значение и става по-малък. При превземането на региона от селджукските турци през 13-ти век градът е изоставен. В края на Византийската империя, която също оставя своя културен отпечатък и след няколко силни земетресения по тези земи, градът бива окончателно унищожен. Възстановен е едва в края на XIX в. от турски бежанци от о. Крит. Поради бунтовете срещу османското владичество на о. Крит и анексирането на острова от Гърция, турското население бяга от острова. Някои от бежанците са заселени в Сиде от правителството, а новосъздаденото селище се нарича Селимие (Selimiye) на името на сина на султана. По-късно, когато населеното място става община, си възвръща името Сиде.

Още в началото на старинния град се простира грандиозният фонтан Нимфеум (тр. Anistal Çeşme, Nymphaeum), датиращ от II в. сл. Хр. Самият фонтан е изграден от триетажна висока фасада, украсена с колони, ниши и скулптури. Вода се е стичала към басейна отдолу от чучури в три ниши, които изобразяват митологични сцени на най-важния празник на града, наречен „Epibaterios” (началото на сезона на търговското плаване). Кортежът на фестивала се среща пред фонтана, след което влиза в града, продължавайки по улицата с колонади. След това процесията влиза в театъра и накрая пристига в храмовете на Атина и Аполон, намиращи се до пристанището.

Улицата води до Агората – древният площад, център на обществения живот в античността, където са разположени руини на кръглите кули от храма на Тиче (Temple of Tyche) и Фортуна (от II в.пр.Хр.), както и периптерий от 12 колони. Тук се намира и търговската част, която в определен момент е служила за търговия на роби.

Държавната Агора е изградена през II в.пр.Хр и е била с размери около 88 х 69 метра. Тук са се провеждали официалните церемонии.

Вратата на Веспасиан

Триумфалната арка се намира в северната част на града, през която се стига до историческата част на Сиде. Портата е издигната през I век сл. Хр. в чест на римския император Веспасиан.

Непосредствено до нея се намират останките от фонтан, в нишите на който са се извисявали склуптурите на римския владетел и други държавници.

До самите порти на Веспасиан се намира Музеят на Сиде, разположен на мястото на някогашна римска баня. Античната баня срещу римската агора (пазар) е реставрирана и превърната в музей през 1959-1961 г. Музейната колекция включва произведения от елинистичния, римския и византийския периоди. Изложените артефакти са открити по време на разкопките на древния град Сиде и сред тях са: скулптури, портрети на торсите, релефни саркофази и урни от пепел, надписи на гръцки и местен език, олтари, амфори, фризови колони, капители на колони, фронтони, архитектурни елементи, монети, принадлежащи към градовете Памфилия и Писидиан, и други.

Античен амфитеатър

Може би основната атракция на античен Сиде е впечатляващият древен амфитеатър. Античният театър е една от най-уникалните сгради в този регион със своите редки характеристики. Построен през II в. на мястото на древен гръцки амфитеатър е бил най-големият в областта Памфилия (между 15 000 и 20 000 места). Сградата има формата на полукръг и наследява традицията на елините по отношение на плана, но има римска архитектура по отношение на строителните техники.

Сценичната сграда на театъра (Scaenae Frons) се състои от три етажа. Частта от редове за сядане (cavea) са изработени под формата на широк полукръг с диаметър до 120 метра. Хоризонталният проход ги разделя на две части, вкопани 29 реда и горните 22, поставени върху каменни сводове. Сградата на два етажа, където някога са били актьорските съблекални, е украсена със стенописи. Античният театър Сиде, разглеждан като барок през периода на Антонин, носи следите от своята архитектура, положена с театър Помпей в Рим. На подиума на първия етаж се простира фриз със сцени от живота на Дионис, богът на виното и владетелят на театъра, разказан хронологично от запад на изток, завършващ с Гигантомахия в източния край. Историята разказва, че в римския период театърът е бил място за спектакли, провеждане на гладиаторски битки, а по-късно, от V до VI век, театърът е бил използван за църковни служби на открито. Между сцената и публиката е бил разположен оркестър, който в един момент е бил отделен от публиката със стена, която е предпазвала оркестър от инциденти в хода на ескалиращите забавления. Стената е позволявала това пространство да бъде пълнено с вода, за да се покажат сцени от морски битки. Това се превръща в много популярна театрална тенденция в онези времена поради успеха на театъра в Сиде. Стените на театъра имат прекрасни и интригуващи резби.

Дори и днес в амфитеатъра се провеждат многобройни оперни концерти, тъй като има отлична акустика.

Точно до античния театър се откриват останки от храма на Дионис.

Храмът на Аполон

Храмът на Аполон се смята за визитната картичка на древен Сиде. Построен през II в. в чест на бог Аполон храмът представлявал правоъгълна сграда, заобиколена с 34 колони с височина 9 метра, изработени от бял мрамор. Легендата твърди, че тук Антоний е срещнал Клеопатра и ѝ е подарил храма като знак на любов и преданост.

Храмът на Артемида в Сиде

Вторият покровител на Сиде е Артемида, олицетворяваща Луната. В нейната чест е издигнат и храм. Височината на колоните е 9 метра, но площта е значително по-голяма, отколкото в храма на Аполон. Само пет колони, изработени от мрамор в коринтски стил, са оцелели до наши дни.

Крайбрежната уличка е осеяна с уютни ресторантчета, в които можем да опитаме впечатляващите турски специалитети и да се насладим на прекрасна гледка към морето. По стръмните калдъръмени уличи са разположени малки магазинчета за сувенири и деликатеси.