На 08.04. 2016 г. дъщеря ми Теодора навърши 17 години. Моето момиченце, което много бърза да порасне, да стане на 18 и да хване здраво живота в ръце, да шофира автомобил, да учи в чужбина и да ходи на дискотека. Не осъзнавайки обаче, че с всяка година безгрижното детство се изплъзва безвъзвратно.
Мила Теди, бъди ни жива и здрава, нека късметът те следва навсякъде, съумявай да бъдеш щастлива всеки ден и час, тук и сега! Преодолявай с лекота трудностите, които ще те направят по-силна и устойчива на житейските бури.
Безкрайно те обичам, дете мое!
Както всяка година рожденият й ден съвпадна с пролетната ваканция в училище. Обикновено по това време, заедно с брат си, са на гости на баба и дядо в Кюстендил. Прогнозата за слънчево пролетно време и благоприятната подредба на датите в дните от седмицата, ни помогнаха в планиране на празника.
Седмица по-рано бях поръчала торта от любимата ни сладкарница в София. В нашето семейство имаме традиция всеки рожденик да получава като подарък–изненада ръчно декорирана торта.
За своя празник Теди беше поканила на гости и най-добрата си приятелка. И така, в петък на 08.04, взехме тортата, приятелката и потеглихме за Кюстендил.
Срещата беше много вълнуваща, комбинирайки цяла седмица раздяла, рожден ден и много изненади. Вечерта бяхме на представление на цирк „Балкански“, който по щастливо стечение на обстоятелствата гостуваше в града. От години се каним да го посетим в София и все отлагаме. Беше невероятно! Горещо препоръчвам.
Същинската част от празника бяхме планирали да осъществим на следващия ден, като си направим разходка до близкия македонски град Крива паланка. Бяхме малко притеснени от прогнозата за времето, която обещаваше дъжд, но до късния следобед времето беше разкошно, слънчево и топло, в унисон с нашето настроение.
Потеглихме към Р. Македония към 11 часа. Преминаването през граничния контрол стана лесно и бързо. Разходихме се из града, обядвахме в много приятно заведение „Воденицата“, където се насладихме на гостоприемство, вкусна храна, и красива природа. Скарата е уникална!
На връщане посетихме Осоговския манастир „Св. Йоаким Осоговски“, известен още като Сарандапорски. Манастирът се намира на около 3 км източно от гр. Крива Паланка, в полите на Осоговската планина, в местността “Бабин дол”. Той е част от огромното българско историческо наследство останало в днешна Р. Македония.
Осоговската обител е била основана от духовния ученик на Св. Иван Рилски – Яким (Йоаким), който живял в XI-XII век. По време на византийския император Мануил Комнин (1143-1180) свещеник на име Теодор, чието монашеско име било Теофан, основава манастира и в манастирската църква полага мощите на светеца.
Днешният манастирски комплекс се състои от голяма манастирска църква “Св. Йоаким Осоговски”, от малка средновековна църква “Св. Богородица”, разположена до нея и няколко жилищни сгради (конаци) наоколо.
Осоговският манастир влизал в пределите на българската държава и по време на управлението си цар Калоян (1196-1207) посетил манастира за празника на светеца (16 август).
За един от обновителите на манастира се счита и воеводата Константин Драгаш, женен за Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иоан Александър, който във втората половина на 14 в. бил владетел на княжеството, в чиито предели влизал манастира – Велбъждското деспотство.
Почитта на народа и на владетелите към Осоговския светец прославила надалеч това място, а до падането под турска власт манастирът притежавал много имоти, простиращи се над землищата на няколко села: ниви, ливади, пасища, гори, добитък и различни работилници. След смъртта на Константин Драгаш турците въвели свое административно управление в областта. Според Димитър Цухлев и академик Йордан Иванов манастирът претърпява тежки времена, което принуждава монасите да събират помощи в Русия и Дубровник.
При голямото земетресение през 1585 г. много от манастирските сгради пострадали. Според народната памет, именно тогава бил разрушен старият манастирски храм, посветен на светеца, на чието място през 1847-1851 г издигнали Голямата манастирска църква в днешния й вид. Делегация в състав Кюстендилският митрополит Висарион, осоговският игумен Гервасий и йеромонах Стефан се отправила към Москва при руския цар Теодор Иванович, син на цар Иван Грозни, за да искат помощ за обновяването на манастира, която им била оказана.
След Балканската и Междусъюзническата война и последвалият ги Букурещки мирен договор от 28 юли 1913 г., за България остава само Пиринска Македония. Сърбия взема Вардарска, а Гърция – Егейска Македония, заедно с около 1 000 000 българско население. Българското църковно и учебно дело в Македония е унищожено. Десетки хиляди бежанци търсят спасение в България. Крива Паланка и Осоговският манастир попадат във владение на Белград.
От 1990 г. старейшина (и архиерейски наместник на Крива Паланка от 1996 г.) е отец Добрислав Божковски, който взима дейно участие във всички фази на реставрацията на манастира. Днес Осоговският манастир е в пределите на Р. Македония в Полошко-Кумановската епархия. Той е от т. нар. „манастири от отворен тип” – в него няма монаси, а функционира като културно и туристическо средище.
Около Манастира има обширни, осеяни с цветя поляни и красиви местенца за пикник и отдих.
Прекрасно място!
No Comments