Градът на необятната романтика. Венеция не може да бъде описана с думи, тя трябва да бъде изживяна. Вълшебна атмосфера!
Точно на този ден отпразнувах и своя рожден ден, който ще помня винаги. От няколко години имаме традиция в семейството да си подаряваме спомени.
Взехме влакчето от Болоня и след около 2 часа бяхме във Венеция. Много приятно и удобно се пътува с италианските влакове. Има избор между скоростния Frecciarossa и обикновените влакове. Разликата е около 40 мин.
Този град, построен върху морска лагуна, пленява от първата среща. На малката си площ (само от 412 кв. км.) вплита прекрасна архитектура, множество интересни мостове, малки и големи канали с красиви гондоли, движещи се по тях, кокетни ресторанти, творения от пищно стъкло, фина дантела и още много очарование и романтика. Венеция е град от световното културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. Тук са творили световноизвестни художници, скулптори, архитекти. Това е родният град на композитора Антонио Вивалди, изследователя Марко Поло и италианския авантюрист Джакомо Казанова.
Основната транспортна артерия на града е CANAL GRANDE, който също така е и романтично преживяване за хиляди двойки по света. Каналът има формата на латинската буква „S”. В единия си край стига в близост до влаковата гара „Санта Лучия“, а в другия – до площада „Сан Марко“ в едноименния залив. Общественият транспорт по него се осъществява с водни автобуси (вапорето), частни таксита или гондоли.
Площад „Сан Марко“ (Piazza San Marco) е централният площад в града и представлява великолепен градоустройствен ансамбъл. На него величествено се издигат базиликата „Сан Марко“, кулата – камбанария „Кампаниле“, стари административни сгради, т.нар. сградите на Старите и Новите Прокурации и „Златният олтар“. Две колони се извисяват в началото на площада, близо до крайбрежието. На едната е застанал крилатият лъв на Св. Марк, а на другата – Св. Теодор, който е пазителят на града. В миналото на мястото между двете колони са се извършвали екзекуции и затова битува поверието, че е на нещастие да се преминава между тях.
Във внушителната сграда в готически стил Дворецът на Доджите е било съсредоточено вековното управление на Венецианската Република.
Атмосферата на града не би била същата без уникалните 408 пешеходни моста, свързващи отделни островчета, всеки от които си има собствено име. „Мостът на въздишките“ е един от най-интересните и красиви мостове в града. Тук въздишките не са заради срещите на влюбените двойки, а заради близкия затвор. Окованите във вериги осъдени минавали по този мост, въздишайки тежко с последен поглед към любимия град.
Прекрасно е да се изгубиш в малките улички и каналчета на Венеция, които на места наподобяват лабиринт. На най-тясната улица не могат да се разминат двама човека, тъй като е широка само 53 см.
Една такава уличка ни отведе до най-известните сладоледи във Венеция – SUSO, опашката за които беше впечатляваща. Дори италианци твърдят, че това са едни от най-вкусните сладоледи в Италия.
Мурано, Бурано и Торчело. Трите най-известни острова във Венецианската лагуна. Със сигурност си заслужава да се отдели един цял ден за тях. До тях се стига с водния обществен транспорт. Прочутият Мурано е известен с производството на стъкло, Бурано – известен със своите цветни къщи и Торчело – рядко населения „див остров“. Тези прекрасни острова останаха в списъка ни за следващото пътуване.
Венеция е магична. Изкарахме един незабравим ден и си обещахме да се върнем отново тук.
No Comments