Тестени изделия

Хляб в подница

Хлябът винаги е бил част от символиката на всеки делник и празник на българина. Той присъства в народното творчество, традициите, мъдростта на дедите ни. Хлябът е свещен като Слънцето и именно затова се е приготвял в кръгъл съд, обикновено глинен. В нашия край Кюстендил този съд се нарича „подница“, а капакът, който е с формата на купол – „връшник“. От детството си помня как баба печеше хляб в подница с връшник, покрит с пукащи червени въглени. Празник беше, когато се събираха всички четири сестри, заедно с баба и правеха домашна юфка, зелник и хляб в подница. Невероятен вкус и аромат имат тези печива, обединявайки семейството и създавайки незабравими моменти. 

Преди хлябът да се сложи в подницата, тя се нагрява („опалва“) върху огъня, докато стане гореща, похлупва се с връшника и се посипва с жаравата. Така хлябът се изпича равномерно и се получава хрупкава коричка.

Имах голямо желание да експериментирам с подницата на баба и да покажа тази традиция на децата си. Ето рецептата за питката, която изпекохме в подницата.

Необходими продукти:

2 пак. суха мая – 14 г

1 с. л. захар

200-250 мл. прясно мляко

1 с. л. сол

2 с. л. оцет

2 яйца

Около 700-800 грама брашно – за меко тесто

Царевично брашно – за поръсване

Начин на приготвяне:

Маята, хладкото прясно мляко, захарта и няколко лъжици брашно се смесват и оставят на топло, за да се активира маята. В голяма купа към стартера се добавят яйцата, оцета, солта и пресятото брашно. Замесва се меко и гладко тесто, което се оставя да втаса до удвояване на обема. След това се премесва още веднъж. Оформя се на кръгла питка и втасва отново. След като подницата се е нагорещила достатъчно на дъното се поръсва царевично брашно, слага се питката и отгоре пак се поръсва с царевично брашно. Покрива се с връшника и върху него се слага жарава. По време на печенето капакът може да се повдигне внимателно и да се обърне питката, ако от едната страна се пече повече. За около 20 мин. питката е готова.

По стар български обичай, преди да се разчупи, хлябът се оставя да изстине. На времето са го прибирали във вълнени торби, изтъкани от жълти, червени и зелени нишки, които носели символиката за здраве, благодат и плодородие. 

Previous Story
Next Story

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply