Хлябът винаги е бил част от символиката на всеки делник и празник на българина. Той присъства в народното творчество, традициите, мъдростта на дедите ни. Хлябът е свещен като Слънцето и именно затова се е приготвял в кръгъл съд, обикновено глинен. В нашия край Кюстендил този съд се нарича „подница“, а капакът, който е с формата на купол – „връшник“. От детството си помня как баба печеше хляб в подница с връшник, покрит с пукащи червени въглени. Празник беше, когато се събираха всички четири сестри, заедно с баба и правеха домашна юфка, зелник и хляб в подница. Невероятен вкус и аромат имат тези печива, обединявайки семейството и създавайки незабравими моменти.
Преди хлябът да се сложи в подницата, тя се нагрява („опалва“) върху огъня, докато стане гореща, похлупва се с връшника и се посипва с жаравата. Така хлябът се изпича равномерно и се получава хрупкава коричка.



Имах голямо желание да експериментирам с подницата на баба и да покажа тази традиция на децата си. Ето рецептата за питката, която изпекохме в подницата.


Необходими продукти:
2 пак. суха мая – 14 г
1 с. л. захар
200-250 мл. прясно мляко
1 с. л. сол
2 с. л. оцет
2 яйца
Около 700-800 грама брашно – за меко тесто
Царевично брашно – за поръсване
Начин на приготвяне:
Маята, хладкото прясно мляко, захарта и няколко лъжици брашно се смесват и оставят на топло, за да се активира маята. В голяма купа към стартера се добавят яйцата, оцета, солта и пресятото брашно. Замесва се меко и гладко тесто, което се оставя да втаса до удвояване на обема. След това се премесва още веднъж. Оформя се на кръгла питка и втасва отново. След като подницата се е нагорещила достатъчно на дъното се поръсва царевично брашно, слага се питката и отгоре пак се поръсва с царевично брашно. Покрива се с връшника и върху него се слага жарава. По време на печенето капакът може да се повдигне внимателно и да се обърне питката, ако от едната страна се пече повече. За около 20 мин. питката е готова.





По стар български обичай, преди да се разчупи, хлябът се оставя да изстине. На времето са го прибирали във вълнени торби, изтъкани от жълти, червени и зелени нишки, които носели символиката за здраве, благодат и плодородие.

No Comments