Скоро намерих медния тиган на моята баба (който е бил на нейната майка) и веднага ми изплуваха приятните детски спомени, как тя ни приготвяше миш-маш и картофи с ориз в него. Баба береше продуктите направо от градината и ни готвеше на огнището в старата къща на нейните родители. Малка кирпичена къща, с четири стаи и един голям коридор по средата, в дъното на който се намира огнището. Баба палеше огъня, слагаше тавата на триножника, а ние сядахме до нея на малки столчета за да помагаме. Слагахме съчки в огъня, опитвахме храната още преди да е готова, бъркахме с дървени лъжици. Леко опушеният аромат на ястията им придаваше тази неповторимост, специалност и различност от ястията на мама. На пръв поглед толкова обикновена селска храна се превръщаше в истинска атракция за нас и запазен специалитет на баба.
Незабравими ваканции на село, безгрижни дни, мили спомени!
Днешната рецепта за миш-маш приготвих на огън с невероятно вкусните, сочни, месести и истински продукти от градината на мама и татко. 
Тази година наистина реколтата е много богата, благодарение на неуморния труд и ежедневни грижи на родителите ми, които се стараят по всякакъв начин да произведат нещо екологично чисто за нас. Благодаря ви! Много ви обичам!
Необходими продукти:
2-3 глави лук
4-5 чушки (зелени и червени)
2-3 по-големи домата
200 грама сирене
4 яйца
Магданоз
Олио
Сол и черен пипер на вкус
Начин на приготвяне:
Зеленчуците се измиват и почистват. Лукът и чушките се нарязват на по-големи парчета, посоляват се и се запържват заедно в сгорещеното олио. Ако сиренето е солено, трябва да се внимава със солта. Доматите се обелват и нарязват. Прибавят се в тигана, когато чушките са поомекнали и са придобили приятен аромат на запържено. Ястието се вари на тих огън докато напълно се изпари течността от доматите. След това се слагат яйцата, а накрая се натрошава сиренето. Ястието се поръсва с пресен магданоз и се подправя допълнително със сол, ако е необходимо и черен пипер, на вкус.
П.П. Миш машът може да се приготви и с печени чушки, но в този вариант те се слагат в края на готвенето.
А това са дегустаторите на домашна лютеница. Още топла се маже на филийки хляб и се поръсва със сиренце.
No Comments