Бели и червени, румени, засмени!
Баба Марта е български празник, на който си пожелаваме здраве, щастие, късмет, в унисон с възраждащата пролетна сила. Никой друг народ по света няма такъв обичай. Традиционната мартеница се изработва от бял и червен конец. Тя е символ на мир и любов, на здраве и щастие. В белия цвят е втъкана чистотата и искреността на отношенията помежду ни, а в червения – топлотата на приятелството и взаимната обич. Мартениците пазят къщата от злини, а хората от болести. Те предвещават дълъг живот, здраве и сила.
Една от легендите за появата на мартеницата е от времето, когато хан Аспарух бил на десния бряг на река Дунав. Брат му Баян и сестра му Хуба го чакали на левия бряг и търсели брод за България. Вързали края на бяло кълбо за крака на сокол, за да полети и да им покаже пътя, по който да минат. Но стрела пронизала Баян. Бликнала алена кръв и обагрила бялата връв, която трябвало да послужи като знак за Аспарух, че скъпите му брат и сестра идват при него. След като получил чаканата вест, Аспарух късал конци от бяло-червената нишка, връзвал ги на ръцете на войниците си и повтарял:
– Нишката, която ни свързва никога да не се прекъсва. Да сме здрави, да сме весели, да сме щастливи, да сме БЪЛГАРИ…
Представям ви част от мартеничките, които децата ми сътвориха за базара в училище и като подарък за техните преподаватели.
Слънчев и усмихнат празник!
No Comments