Имало едно време малка къщурка в гората, където живеели баба и дядо. Един ден бабата решила да направи сладка питка на своя мъж. Тя замесила тесто, оформила своята питка като човече,сложила му боровинки за очи и череши за копчета и го опекла във фурната. Скоро, замирисало толкова вкусно и жената видяла, че питката е готова. Бабата отворила фурната и с изненада видяла, че човечето оживяло, изскочило от тавата и побягнало през прозореца. То бягало крещейки:
– Не ме яжте!
Бабата и дядото тръгнали след него, викали му:
– Спри! Спри!
Но то дори не се обърнало. Продължило да тича и да си пее: „Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм Джинджифилчо.”
По пътя си срещнало едно прасенце, което му изгрухтяло:
– Спри! Спри! Искам да те изям!
Джинджифилчо обаче бил прекалено бърз. Избягал на Прасчо и продължил да си пее: „Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм Джинджифилчо.”
След малко насреща му излязла една мноооого гладна крава и измучала:
– Спри! Спри! Искам да те изям!
Отново Джинджифилчо успял да избяга пеейки същата песен. Вече по петите му били бабата, прасенцето и кравата, но той все пак бил прекалено бърз за тях. Не минало много време и на пътя му се изпречило конче.
– Спри! Спри! – извикало кончето. Искам да те изям!
Джинджифилчо не спрял и си казал: „Бягайте, бягайте колкото бързо искате! Не можете да ме хванете, аз съм Джинджифилчо.” Кончето се присъединило към останала група по следите на човечето.
Джиджифилчо се смял ли смял докато не стигнал до брега на реката и се уплашил:
– О не! Те ще ме хванат! Как да премина от другата страна на реката?
В този момент се появила хитрата лисица и казала:
– Аз мога да ти помогна. Скокни на гърба ми и ще преплуваме заедно до отсрещния бряг.
– Но нали няма да ме изядеш? – попитал Джинджифилчо.
– Разбира се, че не – отговорила лисицата. Просто искам да ти помогна.
И така, Джинджифилчо се покатерил на гърба на лисицата, но не след дълго започнал да се мокри.
– Покатери се още и седни на врата ми – казала лисицата.
Той го направил, но докато плували лисицата възкликнала:
– Много си тежък. Уморих се. По-добре седни на носа ми.
Така и направил. И тъкмо когато стигнали сушата, лисицата подхвърлила Джинджифилчо във въздуха, отворила устата си и той се приземил направо там.
Това е приказката за Джинджифиловото човече, която много прилича на познатата ни приказка за житената питка. За първи път е публикувана през 1875 г. в сп. „St. Nicholas”.
Джиджифиловите човечета сигурно са едни от най-типичните английски коледни сладки. Те са любими коледни бисквитки на децата.
Още през далечния XVI век кралица Елизабет I подарявала на гостите си джинджифилово човече с панделка. По стара английска традиция тези сладки се правят с много мед и джинджифил. Тъй като съставките имат способността да консервират сладките, приготвени с мед и джинджифил се превърнали в любимо лакомство по коледните базари и панаири. Размяната на джинжифилови сладки било символ на любов.
С много любов и весело настроение приготвих джинджифилови човечета за децата в училище.
Необходими продукти:
3 супени лъжици мед
100 грама краве масло
100 грама пудра захар
1 яйце
300 грама брашно
2 супени лъжици какао на прах
1 чаена лъжичка канела
1 прахче ванилия
1 чаена лъжичка сух смлян джинджифил
1 чаена лъжичка изсушени, смлени портокалови корички
½ чаена лъжичка сода бикарбонат
Начин на приготвяне:
Маслото и медът се смесват в тенджерка и се разтопяват на котлона, но без да завира. Сместа се сваля от огъня и се добавя пудрата захар. Оставя се да се охлади леко и се прибавя яйцето и останалите подправки и аромати. Постепенно се слага брашното и се замесва тесто, което се покрива с фолио и се прибира в хладилник за един час. Охладеното тесто се разточва на кора с дебелина около 3 милиметра. Режат се формички по желание. Бисквитките се пекат в предварително загрята фурна на 1800С за 8-10 минути. Оставят се да изстинат напълно, след което се декорират с роял айсинг, по желание.
No Comments