Фокачата е традиционен, плосък италиански хляб. Характерно за него е, че се подправя със зехтин, зелени подправки и билки, могат да се добавят всякакви зеленчуци, което го прави още по-вкусен и ароматен.
Фокачата произхожда от Древен Рим, където се е приготвяла на открито огнище, разположено в центъра на дома наричано – focus. В онези дни маята все още не е била позната и италианците замесвали съвсем простичко тесто от брашно, сол, вода и зехтин. По това време в Италия зехтинът бил по-евтин от брашното, тъй като тя била земя на мореплаватели, а не на зърнопроизводители.
Историята предполага, че фокачата е предшественик на пицата. В Древен Рим словосъчетанието panis focacius, означавало плосък хляб, приготвен на огнище (в пепелта). С течение на времето рецептата се обогатявала, като домакините прибавяли продукти, с които разполагали вкъщи. Върху основата поставяли гъби, маслини, подправки, сезонни зеленчуци, запичали я с кашкавал. Така се появила днешната пица.
Ароматната фокача се приготвя и днес. В различните региони на Италия съществуват местни традиции и рецепти за фокача. Например, focaccia Barese – съдържа пресни домати или тънко нарязани картофи, focaccia Genovese – традиционна за Генуа е тънък хляб, подправен със зехтин и червен лук, focaccia di Recco (Лигурия) – тротила със сирене. Сладкият вариант – focaccia veneta е традиционно великденско печиво в региона Венето.
Класическата фокача се прави в каменна пещ на дърва и се сервира за закуска, към салати и супи, месни блюда, може да се използва като хляб да приготвяне на сандвичи и други кулинарни интерпретации.
Тънка, хрупкава или мека като душичка, с пълнеж или с ароматни подправки, кръгла или правоъгълна, фокачата е чудесно разнообразие на хляба.
Необходими продукти:
500 грама бяло брашно
3 супени лъжици зехтин
1 пакетче суха мая (7 г) или 20 грама прясна
2 чаени лъжички захар
1 чаена лъжица сол
325 мл хладка вода
За гарниране:
Мариновани сушени домати, маслини, босилек, розмарин, морска сол, зехтин
Начин на приготвяне:
Маята се разтваря в 50 мл хладка вода, в която е разтворена 1 чаена лъжичка захар. Поръсва се с малко брашно и се оставя да шупне.
Брашното се пресява в купа. В средата се прави кладенче, в което се изсипва маята, останалата вода, захар, сол и зехтин. Замесва се еластично, нелепнещо тесто. Тестото се меси около 10 минути, като с едната ръка се задържа единия му край, а с другата – се изтегля и завива обратно. По този начин фокачата ще стане еластична и пухкава. Хубаво омесеното тесто се прехвърля в намаслена купа, покрива се с фолио за свежо съхранение и се оставя да втаса около 30-40 минути до удвояване на обема.
Тестото се разделя на две части, които се оформят в правоъгълна форма. Фокачите се поставят в намаслена тава. Повърхността на тестото се натиска леко с пръсти, за да се образуват вдлъбнатини. Отгоре фокачата се гарнира с нарязани маслини, сушени домати, кристали морска сол, розмарин, босилек и други съставки по желание. Поръсва се със струйка зехтин. Оставя се да втаса повторно за около 20 мин, след което се пече на 2000С за 15 минути.
След изпичане фокачата може да се поръси допълнително със свежи подправки.
От тестото може да се оформи и обикновено хлебче.
No Comments