Пътуване

Олимпийска Ривиера, Гърция

Усещането за лято няма да е пълно, ако човек не се докосне до морето. Безкрайната синя шир опиянява със силата и спокойствието си, в компанията на безгрижно кръжащите бели птици в кристално чисто небе. Горещ пясък, причудливи форми на изваяни мидички, съвършено заоблени камъчета, които с детска усмивка събираш в ръката си, за да отнесеш вълшебните моменти със себе си. Не ти се иска да ги пуснеш. Мирисът на спомени, незабравими изживени мигове, докоснали завинаги душата, прашинки сол по загоряла кожа, мечти, любов, безвремие. Тук си безгрижен и щастлив, прегърнат от стар приятел. Като дете…

А когато цялото това великолепие е съчетано с величието на планината, изживяването е изключително зареждащо. Да се будиш в подножието на планината на древногръцките богове, едновременно докоснат от морския бриз, е несравнимо. Олимп – могъщество и красота. От тук Зевс е хвърлял разгневените си мълнии към тези, които не му се подчинявали. Митичният Олимп всявал страх в хората и в стари времена – те не смеели да стъпят на свещената планина. Днес тя е национален парк, където се възвишава вторият по височина връх на Балканския полуостров (след в. Мусала) Митикас (Носът, 2919 м).

Олимпийската Ривиера е непрекъсната крайбрежна ивица в разстояние на около 70 км. Именно тук Олимп къпе своите склонове в морето. Областта е Пиерия, където са разположени красиви курорти, по-известни от които са Паралия Катерини, Олимпиаки Акити, Лептокаря и Платамонас. Наред с тях, има и много други по-спокойни места за почивка и плажове.

Тази година избрахме за лятната си ваканция Платамонас. Китно и оживено малко морско градче със своя автентична атмосфера. Тесни улички с кокетни ресторантчета, от които се разнася ухание на морска храна и жизнерадостна глъч на спокойни и усмихнати хора.

Исторически, името на града е свързано с крепостта Платамонас, извисяваща се на хълма над града като негова закрила. Крепостта “Платамонас” датира от времето на Кръстоносните походи, устояла на времето до ранния християнски период. Историята на това място е изпълнена с преходи във владението и много битки. Построена върху руини от средно византийска крепост (10-11 век), като естествен град-укрепление на най-високата част на хълма, със стратегическа цел – на кръстопътя на големите пътища, свързващи Централна Македония и Тесалия (Thessaly) през долината Темпи (Tempe). Древни източници и днешни разкопки откриват тук находище от древния град Ираклион (Herakleion). Крепостта все още е запазила своята многоъгълна форма, като външната стена следва конфигурацията на терена, подсилена от осем четиристранни кули. Укреплението е формирано от три отбранителни линии – външен град, цитадела и жилищна част с отбранителна кула. Открити са останките от три работилници, четиридесет жилищни сгради и три църкви.

Стените на Платамонската крепост не са разрушени и по времето на Османското ѝ превземане, както се случва с други градове, а напротив – крепостта е подсилена и поправяна много пъти, за да осигури защита от нападатели и, главно, от пиратите. За кратко, между 1425 и 1427 г., замъкът е завладян от Венецианската република.

Гледката от крепостта към залива е невероятна!

На връщане към София се разходихме по крайбрежната алея на Солун, улица Никис, наситена от малки ресторантчета, уютни кафенца и магазинчета.

Тук се намира емблематичната за града “Бяла кула”.

Площад „Аристотел“, където се намира паметникът на древногръцкия философ. Легендата разказва, че ако потъркаш с пръст палеца на левия крак на Аристотел, ще се сдобиеш с мъдрост и късмет. Задължителен “ритуал” за всеки турист :-).

А в края на алеята е изградена модернистична композиция от разтворени чадъри – скулптурата „Чадърите“ на известния гръцки творец Йоргос Зонголопулос.

Но Солун си заслужава вниманието, което ще му отделим следващия път.

Previous Story
Next Story

You Might Also Like

No Comments

Leave a Reply